Piczo

Log in!
Stay Signed In
Do you want to access your site more quickly on this computer? Check this box, and your username and password will be remembered for two weeks. Click logout to turn this off.

Stay Safe
Do not check this box if you are using a public computer. You don't want anyone seeing your personal info or messing with your site.
Ok, I got it
AiDe ObRaTnO ;)
*SuPer* *TeMi4kI* :)
KR1V -->IZTORIQ



Студеният януарски вятър я пронизваше като нож. Вървяха двамата- тя и баща и. Говореха с кратки и безлични изречения; тя де опиташе да го успокои, че всичко ще е наред. Не вярваше. Не успяваше. Той вървеше бавно, задъхано, по лицето му болната руменина от студа му придаваше още по-уплашен вид. Влязоха в болницата- лъскава, чиста. Взеха талончето за ред. Тя беше успяла с хиляди връзки да уреди да го прегледат сега вместо през март. Повикаха го. Чантата му падна тежко на амята. Тръгна бавно. “Сега се връщам” каза пред вратата, опитвайки се да си вдъхне вяра, а и малко и на нея. Докато баща и беше в кабинета тя започна настоятелно да звъни на познатия кардиолог, който трябваше да им съдейства ако има проблем. Той беше в реанимация и каза, че ще слезе след час. Изпуши бързо 4 цигари.

Той излезе. По-бял и по-слаб, сякаш бяха минали години откакто влезе. Каза “Тръгваме си”. Показа картонче, на което беше написано номерче, номерчето в списъка на чакащите за една коронарография: номер: 2344. Бялото листче изглеждаше още по-бяло между жълтите му пръсти. При бегли изчисления това се падаше след 4 години. Диагнозата беше потвърдена, единственият начин да се види до колко са запушени кръвоносните съдове към сърцето беше тази малка манипулация, която с добрия случай можеше дори да оправи самото стеснение и да си отиде у дома след 2 дена. Все пак тя успя да го убеди да изчакат познатия кардиолог. Мълчаха. И двамата мислеха за едно- 4 години е безкрайно, без лечение едва ли щеше да ги доживее. Тя запрелиства вестник. На страницата с некролозите случайно видя снимката на един приятел, който беше починал преди 2 години от цироза и сърцето и се сгърчи. Едва преглъщаше. Бяха я предупредили, че всичко се урежда с пари, носеше 1300 лева, които беше събрала от хонорарите, за да си купи пералня, печка и спалня. Когато познатият лекар дойде, размениха няколко думи, той влезе в една стая, излезе след 2 минути, дръпна я настрани и каза “Внеси дарение 1250 лева и той влиза днес. После го поемам аз”.
Тя дари.
Той влезе.
Коронарографията беше направена на следващата сутрин. Тя отиде на обяд. Беше весела. Вярваше, че едно малко стеснение, една малка пружинка, пусната в стеснението щеше да го спаси и след 3 дена щеше да го върне при морето. У дома.

Лекарят я чакаше пред отделението.
“Сърцето му работи на 20 %. Има 4 запушени съда, което значи 4 байпаса. Стесненията са огромни. Коронарографията не може да помогне. Трябва да остане за операция. 4 байпаса са 12 350 лева.” Говореше за операцията. Тя не слушаше.

Зави и се свят, подпря се на пияното. “Кои свири тука на това шибано пиaно, като хората мрат?” помисли. “Нямам тези пари, няма от къде да ги взема, и да ги взема не мога да ги върна докато съм жива. Той знае ли?” . “Знае малко. Може да направим нещо. Не мога да го пусна. Ако го пусна няма да стигне и до Пловдив”. Предложението беше простичко – даваш едни 3000 лева на опериращия лекар, който пише баща ти за негов чичо, операцията е безплатна в тази ситуация и…… готово. Тя каза “Добре. Ще намеря парите”.

Нямаше идея от къде. Виеше и се свят, паниката я беше стиснала за глезените и не можеше да направи нито крачка. Каза си “Знаех си да не обличам тоя пуловер, все ми е на лош късмет.” Излязоха с доктора да пушат пред фоайето. Той беше добронамерен, наистина направи всичко което можеше да се направи, за да и помогне. Обясни какво представлява операцията, успокои я. Очите му бяха така топли и загрижени, че чак и стана мил. Качи се в стаята при баща си. Беше увит в системи, тръби, жички, жълт и слаб. Реалността беше по-успокоителна от неизвестността. “Колко ще струва?” попита той. “Нищо” излъга тя. И така го лъжеха всички. До него лежеше млад мъж на 28 години. Бяха се сприятелили с баща и. Сприятели се и тя. Щяха да оперират момчето на другия ден. Той и каза “Утре вечер като изляза да носиш пържоли” и и подаде часовника и мобилния си да ги пази да не изчезнат. Тя старателно ги прибра в джобчето с цип на чантата си. Операцията на баща и беше след 2 дни. Трябваше да се дарят 5 банки кръв, за да може кръвната банка да изпише 5-те банки А(-) за баща и. Отиде с четирима приятели да дари кръв. Напукаха и вените, но беше щастлива, че приятелите и помогнаха и че банките с най-рядката кръвна група щяха да са в болницата за следващия ден.

Не бяха.

През нощта постъпил дебелогъз депутат пред инфаркт от преяждане (препиване, пресиране или какво ли не пре-) и ги бяха използвали за него. През нощта беше починало и младото момче от съседното легло. Сутринта баща и не отрони дума. Тя отиде да потърси близките на момчето (били някъде наблизо) , мълчаливо подаде на млада жена гушнала две деца на 3 и 5 годинки часовника и телефона. Представи си как и на нея подават така часовника на баща и. Върна се в стаята. Той я погледна, хвана я за ръката (за първи път от десетилетия) и каза “Тя моята няма да я бъде. Ти… иди си работи.”

Излезе. Вървеше без да усеща студа и падаше в снега. Стигна до Свети Георги, влезе и тихо заскимтя от безсилие. Спомни си какъв суров човек е баща и, как я пребиваше от бой с точилката почти докато напусна дома, как ходеше със синините на училище и как малтретираше и манипулираше майка и, как мразеше всичко и всички и какъв терор беше безкрайното му лошо му настроение. Спомни си суровите наказания и упреците му че никога няма нищо да излезе от нея. Това не и помогна. Винаги беше искала той да я обича, беше мечтала за онези татковци, които глезят малките си дъщери, подхвърлят ги на ръце и ги целуват по вратлетата. И тогава зацикли на единствения мил спомен с него. Беше 2 дена преди Нова година. Той се върна от командировка и и донесе единствената играчка, която някога беше имала като дете- един голям, грозен и много руски мечок, който сега малката и дъщеря облича в рокли. Имаше сняг (в Бургас сняг няма, почти никога няма). Излязоха и направиха в парка край морето снежен човек, намериха един гълъб с ранено крило и той го пъха под палтото си и го занесоха у дома. Тя се грижи за гълъба 3 седмици. Един ден той просто си отиде. Върна се напролет с друг гълъб, свиха гнездо и родиха 6 малки……Знаеше тогава, както знаеше и сега, че някъде дълбоко в суровото му сърце имаше 1 % обич и той беше за нея.

Минаваха дни, седмици, беше вече февруари, а нямаше кръв за нейния баща. Тогава случайно намериха тая кръвна група в болница в Пловдив, защото междувременно състоянието му се беше влошило така, че не можеше да става от леглото. Започнаха операцията в 8 сутринта. Тя седеше като мръсна котка пред операционната и чакаше една от двете новини. Представяше си сърцето му, сложено в кофа с лед, разпореното му безжизнено тяло. Повърна. После пак. Трепереше от изтощение и страх. Дойде приятел и седна до нея. Мълчаха. Дори не пушеха. Той я сгуши. Тя го стискаше като последния оцелял човек на земята. В един часа излезе сестра и и каза, че опериращият лекар иска да говори с нея. Едва се изправи. Залитна. Падна. После се оказа на едно легло и до нея седнал и усмихнат седеше опериращият лекар. Каза “Ще припка след месец два ама ти май съвсем си се предала”. Седна на леглото и го видя – местеха го в реанимацията.
И той заприпка. И никога не забрави. И каза на всички “Дъщеря ми ми спаси живота”. После когато се роди нейното дете, той отказа да го види две години. Когато тя реши да ги срещне, той беше на гарата в Бургас. С бялата си коса, с вид на морски пират, намусен и зъл. Малката протегна непохватните си ръчички, целуна го и каза “Ти си моят дядо, нали?”, той я прегърна и понесе към колата все едно носеше порцеланова кукла. Един месец тя гледаше как дъщеря и получи цялата обич и нежност, които той никога не си позволи да даде на самата нея. Как обикаляше като обезумял от високата температура на детето, как носеше всеки ден сладкиши и кукли и зайчета и мечета и за първи път видя колко забавен и весел и сърдечен човек беше станал той.

Странно нещо е сърцето. Сещаме се за него, когато ни заболи. Но по-добре да ни боли отколкото да пропуснем години, слагайки му презерватив. Любовта боли, кой е казал, че е радост? Боли дори от радост. И когато сърцето е болно, то се лекува, но не като се пази, лекува се с обич. Защо се пазите бе хора, защо не се обичате? Какво значи например да легнеш до едно друго тяло и да правиш празен секс, където чувството е табу да не би да се нараним? Сърцето се пази от безсърдечие! И не всяка любов е егоистична- обичаш тогава когато искаш и имаш какво да дадеш. Въпрос на гледна точка всъщност. Просто мисля така, сигурно живея с утопии, но хайде да не сме като животните- ядене, изхождане и разплод. А и силно се надявам да има поне още един “психопат”, който да мисли като мен.
P1RVOTO EBANE-->IZTORIQ


Е значи гледам че излезнахте от пуберитета та рекох да минем на по -сириозни теми
Лъскаме си ний бастуните на Емо Пърпъла у Бараката и се надлъгваме кой какво кога -та влезе Ванчо малумното и вика :

копелета напраих сефтето!
е как?
ами така -имаше една Пепа де държеше стрелбище -и батковците го светнали
че Пепа за 10лв те прай мъж-ама сичко вътре!
Бре -ми кой да води преговорите-ми Страхил.т.е. моя милост
еми нема как тури дънките фанелката пума и аиде на стрелбището
Ми са как да й го кажа -бре пукай пушки яж лоумчета, тръкаи се покрай Пепа ама тя се едно не вдева-и накрая дйде време да метем-
и ме пита Пепа -ма тиебе май ти съ ибе?
ма нли немам 10 лв -кво да кажа а?
ма ний сме петима -?
е штом сте петима -аиде 30 лв!
----
и ми показа циците и малко вълнъ демек матеряла е точен...
--
ми казах на пичовете-отде мангизи.
айде на товарна гара -два дена разтоварвай цимент-станахме кат прасета
трепарат ни мартинките -но надървени кат кочове отиваме да уговорим дейта
п.с.продължава
--
Имаше си Пепа едно -фургонче-и ний лангър лангър кхм 11 вечерта -чук-чук
тука сме -
излезна Пепа -първо дай да видим парите-ей ги 6 червени петолевки
да ви вида пишките-ний си мислим да не са големи па то било дали сме чисти
ми не беха
аиде обратно на чешмата на минералната баня -сапун петел и веро тва намерихме от майката на Илчо Мечето-прежулихме се
Славчо-Главата -даде блестиящата идея да сме се намацали със Одеколон Каро
че да миришем на мъжове-
ми то гори та си ебало майкта -кат чакакали вихме в ноща...
и тогава за първи път видех кво тва преапизмус -по бг-ейски пеманентна куродървица-Илчо не мож си прибра патката у дънките
п.с.следва
--
Първо ебане -част трета
--
и така-нема лед -има сладолед -намазахме му патката със сладолед и малко поспадна
айде от там през бахчи и градини обратно до стрелбището
-----------
ми са кой да е пръв -ми естествено бат ви Страшко-
Легнала кът една пантера оная ми ти Пепа -напръскала се ссъс Фа-и ми вика -ела пиенце да те видим
изплаших се -тo смърди на фа, цигари фемина , пот , вековна гнилоч-инай вече на Пü тка.
Разчепи се Пепа -наместих се и кво трък пrък и свърших
забърса се с едно пишкирче-парите ги беше касирала предварително-и аиде Илчо
Бре кат се заклати тоя фургон-земетресение-18 минути го лкати -
после как бе
ше Мече?
Ми нищо-тя цъка семки аз копам
-----
Главата Славчо не можал и да го вкара -ма парите ги нема -имаш право само на една засилка´ ´
------
Данчо Лалето(Фанфан)-най добре се беше представи-и я цунал по циците но в устат а не му дала-той се беше изжулил най многу
---
Бойко Змяита-вика ми кво толку-кат топло бурканче кисело млеко само по мирише
--
кат истиски пичове след тва запалихме по една цигара Кент...
--
после имахме сичките трипер-но за тва ни изписаха калиев перманганат - и си праихме бомбички-Клечки Буря-бял бронз, сяра.малко барут, перманганат и айде на гробищата-да гърмим
и днес кат усета миризмата на Фа се надървям
МИС ''НА КОГО ДА НАПРАВЯ СВИРКА'' 2003

Както вече неведнъж съм споменавал - обичам хората, особено когато са жени. Затова предполагам ще разберете вълнението, което ме обзема всяка година малко преди и по време на конкурса (конкурсите) "Мис България". Естествено, последното, което научаваме от тези конкурси, е коя е най-красивата българка! Че на кой му пука! Влезте в петък вечер в произволна дискотека и веднага ще намерите поне 10 готини момичета, които участват в Мис "Една малка Водка" и вехнат неоткрити за света на манекенството. Не! Целта на конкурсите за красота е да разгледаме какво ново има в меюто на агенцията, организираща конкурса, и в крайна сметка - да разберем кое срещу колко можем да си го поръчаме.

Най-ентусиазиращото при жените е, че те имат поне три сигурни начина да направят кариера - два отпред и един отзад. Хубавото на агенции като "Визаж" е, че те помагат на малките момиченца навреме да изберат един от тези три начина, а защо не и трите, и да осъзнаят, че няма по-голяма сила от всепобеждаващата сила на свирката.
Логиката е горе-долу следната: така и така ще правите свирки, защо пък да не ги правите на хора, които са готови да плащат за това! Ние тези хора ги познаваме и - ако слушате - ще ви запознаем с тях отблизо!
Така започва излъскването на червените ябълки и професионалната им подготовка за цел №1 - малките пръчки на големите клечки!
Човек може да оглупее, защо това по правило става с мълчаливото съгласие на мама и тати, които в началото насърчават детето си, а накрая - срамежливо вдигат рамене и някак почти разбиращо питат: "И в дупето ли, бе, мами?"
Минава малко време и в агенията разбират кои ябълки са най-търсени и си заслужава да бъдат лъскани! Всяка агенция разполага с "Книга за похвали и оплаквания", където клиентите с радост отбелязват коя гълта, коя - не, както и някой други неподозирани до момента качества!
Топ 40 от вече изпробваните момичета печелят промоция! Те ще се стъпят на голямата сцена, мечтата на всяка осъзната свиркаджийка - конкурсът "Мис България"!
Тук драстично ще се промени цената на техните услуги и - разбира се - така нареченият им живот.
Какво по-логично от това, че журито е съставено от най-редовните клиенти! Че кой по-добре би могъл да оцени качествата на претендентките! Е, може би са малко пристрастни, но какво пък - човещинка!
Затова не се очудвайте, че изборът не съвпада с вашият - вие просто сте не-миско-способен и най-добре вървете да си го завирате в безплатния задник на някоя проста селянка!
В този смисъл конкурсите за красота са 100% предрешени. Всеки член на журито ще вкара в десетката тази, в която е вкарвал и члена си!
Проблемът, обаче, идва от суетата! От мечтата на всеки редовен клиент да може утре да каже: "Ей! Ама аз съм ебал Мис България, бе ей!". Това е въпрос на престиж, на имидж, това е знак за благоденствие и за сериозен успех в бизнеса! В някои случаи може да означава, че скоро ще те застрелят, но да не бързаме с реквиемите...
Така конкурсът "Мис България" се превръща не само в определяне на ценоразписа на агенцията, но и в обществено доказване на йерархията! Вижте тройката и можете да бъдете сигурни кои трима мъже са най-добри в упражняването на власт към момента на провеждане на конкурса!
Тази еротика на властта беше демонстрирана и на последния конкурс "Мис България", организиран от "Визаж" и състоял се тази неделя. Докато конкуренцията беше заета с аутопсии и балистични експертизи, Жени и Ко врътнаха едно конкурсче като за учебник.
Не мога да се начудя на акъла на БиТиВи, която излъчи този фарс без да й мигне окото. Така те, съзнателно или не, вдигнаха още повече мизата, но кой знае - може пък да се оглеждат за водещи, за репортерки...Нали и те са хора, и те пишки носят!
Ако си сложа ръка на сърцето, трябва да призная, че сценографията беше излишно скъпа, но наистина добра. Явно буквалното копирането от световните конкурси се удава по-добре на така наречените криейтив-екипи, отколкото мисленето със собствените им глави.
Проблемът с участничките беше традиционният - на девойките не им достигаше женственост, а на жените - девственост... Но както и да е!
По правило кръгът с въпросите и заучените отговори беше най-забавен! Отново ахнахме след изказванията на малките ебливи философки, които убедено заявиха, че за тях най-важни са мира и приятелството, че ако станат "Мис" - ще спасят България и света от каквото трябва и от каквото не трябва! И забележете - винаги "ако станат Мис"! Ако не станат - никоя не ебава да ни спасява от нищо егати!
Стигаме и до гвоздеят на вечерта - Водещите!
Моля ви, посочете ми човека, който накара Ирен Онтева да говори, за да го застрелям! Ако чак толкова много държаха тя да е водеща, да я бяха пуснали гола на сцената! Тогава всички така щяхме да щръкнем, че цялата кръв от мозъка ни да слезе в куровете ни и нито щяхме да виждаме, нито да чуваме това отчаяно сричане на наглед прости думички като "здра-вей-те" и "сце-на-та".
Ирен, толкова си секси, когато мълчиш! Моля те, пускай си всеки ден песента "Замълчи, замълчи"! Ако я нямаш, ще ти я изпратя!
А човекът до нея?! Мога да го оправдая само, ако е бил надрусан. Най-смисленото нещо, което успя да каже този глуповато усмихнат младеж, беше "Уау!". Нещо като Джони Браво, само дето оня е анимационен! А този изглежда беше жив, но способността му да се ентусиазира от всяка изречена тъпотия, ме накара да се съмнявам и в този факт!
В крайна сметка очаквах след толкова напъване от страна на Водещите - на сцената да се появят две прясно изакани лайна, които, честно казано, щяха да имат почти същото сценично присъствие!
Иначе резултатът от конкурса е налице - най-скъпите свирки ще прави блондинката Ива Титова! Кво да ви кажа - русичкото си е русичко...
Пожелавам й да почне да изпитва удоволствие от това и оставам в трепет до следващия празник на интелекта и красотата, който е съвсем скоро, но май ще се проведе посмъртно...
INTERVIU S BOG


Помолих Бог за интервю.
За моя изненада той се съгласи.
- Влез! - каза ми Бог. - Значи ти би искал да вземеш интервю от мен?
- Ако имате време... - казах му аз.
Той се усмихна през брадата си и отвърна:
- Моето време се нарича вечност и е достатъчно за всичко. Какви въпроси искаш да ми зададеш?

- Не и такива, които са Ви непознати. Кое е нещото, което Ви учудва най-много у хората?
- Това, че се отегчават, докато са деца, бързат да пораснат и тогава копнеят да бъдат деца отново. Това че губят здравето си, за да направят пари, и после пропиляват парите си, за да възстановят здравето си. Това, че мислейки тревожно за бъдещето, те забравят настоящето и така живеят нито за настоящето, нито за бъдещето. Това че живеят, сякаш никога няма да умрат и после умират, сякаш никога не са живели...
Ръцете му хванаха моите и така стояхме мълчаливо.
След дълго време го попитах:
- Мога ли да Ви задам още един въпрос?
Отговори ми с усмивка.
- Като наш баща, какво бихте искали да направят Вашите деца през Новата Година?
- Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича. Това, което могат да направят, е да се оставят да бъдат обичани.
- Да научат, че трябват години, за да се изгради доверието, и само няколко секунди, за да се разруши.
- Да научат, че най-важното в живота, е не това, което имат, а хората, които имат.
- Да научат, че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора, които са по-добри или по-лоши от тях.
- Да научат, че богат е не този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко.
- Да научат, че трябва да контролират поведението си, в противен случаи то ще контролира тях.
- Да научат, че само няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората, които обичат, и че после трябват години, за да ги забравят.
- Да се научат да прощават, като се упражняват за това.
- Да научат, че има хора, които много ги обичат, но не знаят как да показват чувствата си.
- Да научат, че с пари може да се купи всичко, освен щастие.
- Да научат, че дори понякога да се чувстват разстроени, това не им дава право да разстройват и другите.
- Да научат, че големите мечти не изискват големи крила, а меко приземяване.
- Да научат, че истинските приятели са рядкост и ако открият такъв - това е истинско богатство.
- Да научат, че понякога не е достатъчно другите да им простят, а сами трябва да си простят.
- Да се научат, че са господари на това, което запазват в себе си и роби на това, което казват.
- Да се научат, че ще пожънат това, което са посели. Ако са посяли слухове - ще се оплетат в интриги, ако посеят любов - ще бъдат щастливи.
- Да се научат, че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си, а да се задоволят с това, което вече са постигнали и в момента постигат.
- Да се научат, че да бъдеш щастлив е решение. Те решават да са щастливи с това, което имат и което са, или умират от завист и ревност, заради това, което нямат.
- Да се научат, че двама души могат да гледат едно и също нещо и да виждат съвсем различни неща.
- Да научат, че тези, които са честни пред себе си, без да отчитат последиците, постигат много в живота.
- Да научат, че дори и да си мислят, че няма какво да дадат, когато техен приятел плаче, те могат да намерят сила да успокоят болката.
- Да научат, че опитвайки се да се вкопчат в тези, които обичат, много бързо ги отблъскват. Оставяйки им свобода, те ще останат заедно завинаги.

Замислих се. Бог потъна в мълчание...
ВИДОВЕТЕ ЛАЙНА


Лайна тип “мозъчен кръвоизлив”:
Този вид уби Елвис. Появяват се когато от силното напъване си сменяш боята от червено до зелено-синьо.

Бирени лайна:
Едни от най-лошите, но също и най-често срещани видове. Серат се предимно сутрин. Принципно не миришат толкова лошо, но това е подвеждащо. Напръскваш супника от горе до долу, докато започне да прилича на обстрелван склад за оръжие в Багдад и се чудиш как твоята девствена дупка може едновременно да сочи в толкова много посоки. Тогава установяваш, че тоалетната хартия - колкото и широка и дълга да е - пак не е достатъчна. Лошото е, ако се случи в чужди кенефи.
Забележка: Лайната "зелен чай" са точно като Бирените лайна

Лайна - духове:
Знаеш, че си се изсрал. Има лайна по тоалетната хартия, но няма в супника! Възможно е да е от подвида “Лайна-торпедо”, ако се е чуло цопване.

Лайна - тефлон:
Излизат толкова нежно и меко навън, че почти не могат да се усетят. Не оставят следи върху тоалетната хартия. Трябва да погледнеш в супника, за да си сигурен, че си срал.

Гумени лайна:
Консистенцията им е като на топла смола и оставят упорити следи по супника. Миеш си гъза за осемнайсти път и още не го усещаш чист. Решаваш проблема като нагъваш малко тоалетна хартия и я слагаш в гащите, за да останат поне те чисти.

Бавно развиващи се лайна:
Току що си си избърсал задника и... показало се е още... Май следващия изстрел идва, а?

Лайна - змии:
Те са хлъзгави, имат дебелина на палец и са дълги минимум 50 см. Имат потенциала на “Лайно-торпедо”.

Лайна - коркови тапи:
Познати още като "плувци". Дори след третото пускане на водата – те са още там. О, Боже! Как да ги разкарам? Лайненцата просто не потъват! Може да ти се случи навсякъде, но по-рядко в собствения ти кенеф.

Желаните лайна:
Седиш на супника, усещаш мравките в червата си. Потиш се, пускаш няколко пръдни, на практика правиш всичко... освен да сереш.

Влажни лайна:
Този вид се появяват с висока скорост, цопват във водата, от което гъзът ти се мокри.

Циментов блок или "О, Боже!" лайна:
Веднага след началото на срането си пожелаваш местна упойка.

Тип “Кинг Конг” или пълна кошница с лайна:
Масата им е толкова голяма, че отказва да изчезне в канализацията, преди да я раздробиш на парчета (ютия би свършила добра работа).
Той и Тя под душа



1. Съблича дрехите си, докато седи на леглото в спалнята и ги оставя на купчина на пода.
2. Отива гол до банята. Ако по пътя срещне жена си, размахва кренвирша само и само да чуе от нея:
Их, бе значииии...!
3. Оглежда мъжествената си физика в огледалото, гълта корема, за да види дали ще изпъкнат перките (не). Възхищава се от размера на кренвирша пред огледалото, докато се почесва отзад.

4. Влиза под душа.
5. Не се оглежда за балсами и маски. Просто не използва такива.
6. Измива лицето си.
7. Измива мишниците си.
8. Изсеква се в ръка и я измива под струята.
9. Изпърдява се мощно, за да се изкефи на акустиката в банята.
10. Повечето време отделя, за да мие старателно доказателството за своята мъжественост.
11. Измива задните си части, като оставя къдрави косми по сапуна.
12. Сапунисва косата си. Не използва балсам.
13. Прави си пънкарска прическа с насапунисаната коса.
14. Хили се пред огледалото на резултата.
15. Доволен се изпикава под душа.
16. Изплаква се и излиза, като не обръща внимание, че мокри навсякъде, откъдето мине.
17. Оглежда се в огледалото, помпи бицепсите, кефи се отново на размера на кренвирша.
18. Оставя банята мокра, а лампата светната.
19. Тръгва към спалнята с кърпа около бедрата. Ако срещне жена си, развързва кърпата и го размахва, за да чуе пак:
Их, бе значии...!
20. Оставя мократа кърпа на леглото.

.......И КАК ЖЕНАТА
1. Съблича дрехите и ги разпределя в коша за бяло и цветно пране.
2. Тръгва към банята, облечена в дълъг халат. Ако срещне съпруга си по пътя, закрива свенливо разголените части от тялото си.
3. Оглежда се в огледалото и отбелязва, че е напълняла.
4. Влиза под душа. Използва маска за лице, маска за тяло, намазва ръцете си и петите с балсам за омекотяване, защото са напукани.
5. Първо измива косата си с шампоан, после я намазва с маска, съдържаща 43 витамина.
6. Изплаква косата си няколко пъти, за да е сигурна, че е чиста.
7. Втрива в корените на косата си ампула с натурално масло от жожоба. Изчаква 15 минути.
8. Изтърква кожата на лицети си с трици от ситно натрошени костилки на праскова. Маската стои 10 минути.
9. Слага балсам за тяло.
10. Измива жожобата от косата си, пак няколко пъти, за да е сигурна, че нищо не останало от него.
11. Бръсне мишниците и краката си (ако мустаци и брада - и тях). Замисля се дали да не оправи триъгълника си, но решава, че коламаска е по-добре.
12. Пищи като заклана, когато съпругът й пуска водата в тоалетната и студената вода рязко намалява.
13. Спира душа.
14. Внимателно избърсва душа със специален препарат.
15. Подсушава старателно банята плочка по плочка. Избърсва се с кърпа с размерите на малка държава.
16. Проверява още веднъж да не е останало косъмче или пъпчица по тялото.
17. Тръгва към спалнята, облечена в дългия халат и с вързана кърпа върху мократа си коса. Мисли си, че изглежда като Нефертити.
18. Ако срещне съпруга си, закрива разголените части от тялото си
Какво е ЛЮБОВТА?


Група от професионалисти задали на деца от 4 до 8 години въпроса: "Какво според теб значи ЛЮБОВ?" Отговорите, които получили, били по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква.

Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него
Били - 4 години
Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат
Карл - 5 години
Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя.
Криси - 6 години

Любов е това, което те кара да се усмихваш, когато си тъжен.
Тери - 4 години
Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашата му, преди да муя даде, за да е сигурна, че е хубаво и не пари.
Дани - 7 години
Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват.
Емили - 8 години
Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш.
Боби - 7 години (О-о-о-о)
Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с приятелите, които мразиш.
Ника - 6 години
(ние имаме нужда от няколко милиона повече Ники на тази планета)
Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, когато го виждаш с нея всеки ден.
Ноил - 7 години
Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре.
Томи - 6 години
По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов.
Синди - 8 години
Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна.
Клер - 6 години
Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето.
Илейн - 5 години
Любов е, когато мама вижда татко мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд.
Крис - 7 години
Любов е, когато кученцето те близва по лицето дори тогава, когато си го оставил цял ден само.
Мери-Ан - 4 години
Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови.
Лорен - 4 години
Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички.
Карен - 7 години (каква представа!)
Любов е, когато мама вижда татко седнал на тоалетната, и не мисли, че това е срамно.
Марк - 6 години
Наистина не трябва да казваш на някого "Обичам те", ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти. Защото хората забравят.
Джесика - 8 години


И финалното. Писателят и преподавателят Лео Баскалия разказва за един конкурс, в който трябвало да журира. Задачата на конкурса била да се определи най-грижовното дете. Победителят било едно 4-годишно момченце, чийто възрастен съсед наскоро изгубил съпругата си. Когато видяло, че мъжът плаче, малкото дете отишло в двора на господина, покатерило се в скута му и останало седнало там. Когато се върнало при майка си, тя го попитала какво е казало на съседа, а малчуганът казал: "Нищо, само му помогнах да си поплаче."
Свинска история


В онези години, когато бях достигнала границата между пубертет и зрялост все още ми се случваха абсурдни истории, които днес си спомням с тежка въпросителна увиснала над почти кухата ми лейка.

„ Спартакус”. О-о-о спомени... Особено в малките градчета популярноста му надминаваше Мадона(или поне се приближаваше). Така се чувствах и аз спрямо него- клубът, в който няма влизане току-така. Само звездни личности обитаваха това извънземно заведение. И пак само такива имаха пропуск. То си беше цяло чудо да намериш „гражданин” с ВИП- карта, който безплатно ще те вкара вътре.

Но се уредих. Гаджето ми имаше такава ценна хартиена придобивка. И понеже пича беше бисексуален, нямаше проблем да се делим цяла нощ с други хора. Условието е – те трябва да са „звезди”!

Аз, като красиво и наивно провинциално момиче, направих дълга подготовка за това посещение кажи- речи „ извън родината”.
Като се започне от събиране на пари, минем през каква лъжа да дръпна на нашите и свършем със събирането на подходящите дрехи и аксесоари за „ зведната нощ”.
Нали имало (чувала съм) фейс контрол на входа, трябва да съм екстравагантна! Ходих и на фризьор чак, да ми изправи къдриците. Да съм хубава за Камен и Мариус.
Къде се слагам и аз незнам!!!
Все си падам по мъже, които не си лягат със жени. Дори не разговарят, мамка му. Ама пуста глава, удря на кухо като почукаш........

След цялата тая подготовка това, което се случи в „ Спартакус” мога да определя като изключително скучно. Вярно, че имах емоционални моменти като подаването на ръка на Камен.
Щях да загубя съзнание дори, но се овладях. След толкова години носене на неговата снимка(изрезка от вестник) в портфейла, най- накрая го видях на живо. Беше екстремно усещане за не повече от една минута.
Човека не се интересуваше от мен, въпреки, че бях като кукла барби и позирах цяла вечер. То и позирането беше трудно с тия ботушки два номера по- малки от реалния размер на ходилата ми. Иначе турско- синята сатенета рокличка, която стигаше точно до под сгъвките на дупето ми ме правеше наистина специална. То дори на мен ми е трудно да се забравя как изглеждах.

Преживях тежка вечер. На връщане към хотела едва ходех. И с тоя лед по улиците, направо си бях герой на тия токове и тоя гол гъз. Споменах ли, че гаджето ми Хицо ходи да се ебе някъде за пари и аз прекарах доста време отблъсквайки „незвезди” и позирайки за „звезди”- те.
Откачена работа. Мариус го гледах доста време, но нямах възможност да го докосна по ръката. Така или иначе все още му се възхищавам на таланта. Заклета фенка съм му.

Прибираме се. С влака. Гладни и изморени.
Аз няма грим и токове, но правата коса стои. Дори така изглеждах добре.
Проблема, е че плана е променен. Трябваше да останем две вечери в София, ама парите свършиха.
Мислим през целия път къде да остана да преспя още една вечер, за да мине лъжата пред нашите, че съм на екскурзия в Пловдив.
На гарата в родната провинция чака наш много добър приятел- гей. И в него бях влюбена, но в крайна сметка те се харесаха с Хицо и аз място нямах между тях. Но винаги си търсех. Привличаше ме невъзможното.

Нашия приятел Пецо предлага да ходим на гости на баба му, която е тарикатка и живее в центъра. На мен ми е все тая, просто се пазя да не ми се намокри косата, че ще се накъдря пак.
Отидохме у баба му, така и не я видях жената. Тя беше в друга част на къщата, нещо като отделна къща.

Установихме, че стаята, в която стояхме редовно е имало набези. На кой му пука. Наляхме си вино, пуснахме си Мадона и се разплухме из стаята. След малко загасихме и осветлението. Никой не говореше. Нищо, освен Мадона не се чуваше.
Те двамата седяха( или лежаха) на дивана, а аз бях седнала на земята облегната на една табуретка.
Пиех на големи глътки и си мислех за скучното изгубено време в София. Бахти и простотията.
Бях разочарована. Нямаше тръпка нито в хотела, нито в „Спартакус”, нито във влака, нито в момента.
Тия педераси изобщо не искат и да си говорят с мен дори. А друга стая нямаше, за да ги зарежа. Беше вече вечер и връщане назад нямаше.
Седях и се наливах на гладен стомах. Май вече се бях понапила, защото се разплаках тихичко по някое време. Помня последната глътка бяло домашно вино.

Много ми е студено на краката. Вече известно време търся нечии други крака, за да си открадна топло.
Всички крака бягат и усещам миризма на свинска кочина. Изнервих се и отворих очи, въпреки желанието да се наспя.

От едната ми страна Пецо, от другата Хицо. Аз по тениска, панталон и без чорапи. Къде са ми чорапите и каква е тая тениска?
Каква е тая миризма, мамка му?
Защо съм между вас?
Куп въпроси нахлуха във вече трезвата ми глава. Нямах главобол.

Зададох най-важния наглас, въпреки, че виждах само гърбовете и на двама и знаех, че още спят. „ Къде са ми чорапите???”

Хицо скочи като попарен, обърна се към мен и каза: „ Аз ти казах, че няма да помни?!”
„ Какво да помня???”
„ Не помниш ли нищо?”

Забелязах, че косата ми е къдрава.
Миризмата идва от мен. Мамка му и ужас!
И двамата стоят и ме гледат облещени все едно съм призрак.
Затварям очи и мисля. Какво да е станало снощи?! Нищо не помня. Само виждам, че съм облечена различно, изглеждам различно и дори „ухая” различно. Не мога да направя връзката.................................и съм ужасена................САМО ДА НЕ Е ТОВА, КОЕТО СИ МИСЛЯ!

Тия педераси едва ли биха се възползвали от мен?! Да, ама единият е полупедераст! Бах му майката, какво става бе ейййй???

Аз никога не бих повярвала на подобна история. В случая доказателствата са навсякъде по мен и няма начин да бъде сглобена по-различно от това, което ми разказаха моите двама съ..педераса:

Напила съм се за отрицателно време, предвид обстоятелствата(глад, умора и самотност). Пожелала съм да ида до тоалетната, до която се достига излизайки от стаята и къщата и влизайки в друга къща.
Хицо предложил помощ виждайки, че ходя на четири крака, но аз категорично съм отказала.
„ Ко ши прайш с мене у кенефа пък ти?” Стигам до антрето, където са обувките, но заради двата допълнителни крака решавам, че ще е по-лесно ако нахлузя мъжките обувки, вместо да падам хиляда пъти докато обуя моите.
С гръб към врата скачам в обувките, но някъде в края на скока съм се подпряла на невидимия трети крак и ръката ми инстиктивно е намерила подпора.
В случая това са ресните висящи пред вратата, за да не влизат мухи. Какви мухи през зимата, ама няма значение.
Ресните тип ”класика- жълто и синьо”. Пред вратата, на която висят ресните има две стъпала.
Бабата има прасе и кочинка някъде в двора, но аз не съм я видяла къде е. А двора има наклон, които дава възможност на водата, която се излива от небето също в дадения момент да се събере под формата на голяма кална лайняна локва точно пред вратата и стъпалата.

Ще оставя фантазията ви да направи заключението, но ще допълня, че по стълби не съм слизала, главата ми е ударила на кухо в цимента под локвата, но не се е счупила и ресните не са идеалното одеяло.
Приказка за осраното тигърче


Както във всяка приказка така и във тази действието се развива ЕДНО ВРЕМЕ.
Ама то не било какво да е време,а едно мноого скапано гнусно шибано време.Лайняно най-общо казано.

Но да са се върнем по темата.Нашето героиче се казвало Дриско.и тъй като живеем в модерни времена фамилиата му била малко поангличанчена и идвала от една думичка много подходяща за него.Та той се казвал Дриско SHITевски.
Живеел си Дриско SHITевски в Долината на Лайната.Подскачал си весело и безгрижно.Ама не чак толкова безгижно защото страдал от един неизлечим проблем – аналния му отвор бил огромен .Толкова огромен че дори Мишо Главата можел да се завре там.Проблемът се зародил в ранното му детство когато той страдал от запек.Тогава майка му го завела на лекар да му направят клизма.Ама там понеже нямали подходящи пробори му я направили с 8 цолова тръба , и се получило такова разширяване ,че чак зимно време 5 семейства чапли зимували и свивали гнезда там.Дори съседските слончета се в гъза му се криели като играели на жомишка.
Как ли не се опитвал да реши проблема Дриско но все не успявал.Навирал си бутилки в гъзъ ама те се пръскали от налягането.Едини я път даже си порязал ташаците толкова яко че и той не разбрал как е станало и един месец ходил с гъз разпран и напукани ташаци.Но той нали бил тигър – тая работа не го ебяла много много.Най – гузно му станали един път когато седнал под едно дърво да си почине от стягането на бузите и му се завряли 3 змии в цивката да си правят тройка.Но понеже той бил културно тигърче учтиво ги помолил да му напуснат пърдялника понеже му било чувствителното място.
Най му било добре на Дриско в казармата.По време на тактика той се си криел автомата в гъзъ и лъжел че не са му зачислили и така скатавал.А и не го карали да бяга защото всички след него се пързаляли в лайната му и се получавала голяма опасност от нараняване.
Баща му Аналио и майка му Оралия също били много разтревожени за проблема му.Дори майка му решила веднъж да му зашие гъзъ на шевната машина ама после Дриско се надул целия и се пръснал по шева точно когато вечеряли с разгонени лястовички и оцапал целите мустаци на баща си с лайна.И то какви лайна – предния ден бил ял царевица и домати и навсякаде имало жълти зрънца и люспи от домати.На него дори през сълзи ситуацията му се сторила смешна но баща му хич не му се сторило така и той повърнал върху увисналите цици на майка му.Но все пак болката на Дриско надделяла и той утишъл да си топне окървавения лайнян гъз в близката бара.Но там за негово негово нещастие някой бил развъдил пирани , и те го заръфали от към гъзъ.Влезли му през гъзъ в стомаха ,изяли му червата , и той умрял.

КРАЙ